Ако съдиш хората...

"Ако съдиш хората, няма да имаш време да ги обичаш."
Мисля, че го беше казала Майка Тереза.

Снощи, по време на заниманието ни с йога нидра, напълно релаксирана, осъзнах, че прекалено много съдя хората. Предимно е негласно. Често вероятно осъждам нещата, които не харесам и у себе си. Но главното е, че недоволството, което съм натрупала в годините - към всички гадни неща в нашата държава, за които можете да се сетите - сякаш съм го персонифицирала или се опитвам да разхвърля по частица от вината върху всеки отделен човек, включително и върху себе си, много върху себе си.
Безсмислено, нали? Та как мога да променя света към по-добро, ако постоянно осъждам хората, ако мисля за тях с тъмни краски?
Осъзнаването е хубаво нещо. Помага да се промениш към каквото искаш.

Dear blank...

Преди време видях някъде нещо подобно, но ТУК изпълнението е по-добро, качеството на фотографиите - също. Добрият английски е предимство при четенето, заради тънкия хумор.

Глициния

Днес попаднах на тази разкошна снимка и се размечтах.

Растението ми е бегло познато, прави арка на входа на Обредния дом и съм го виждала да пълзи по стените на още една къща в Русе. Не знаех как се казва, но след кратко търсене го намерих - глициния. Ето линк с малко повече информация. Един ден определено смятам да го завъдя!

Преди да...

Отскоро ползвам приложението Stumble upon, което се интегрира в уеб браузъра и чрез натискане на бутон предлага различни тематично ориентирани сайтове, след като веднъж вече си избрал от списък с интересни за самия теб неща. От време на време чрез този бутон попадам на наистина много интересни места.

Това линк
към проект, озаглавен "Before I die". С тебешир всеки минувач може да попълни на мястото на многоточието какво иска да е направил преди да умре.
Някак е вдъхновяващо. Кара те да се замислиш за истински важните за теб неща.

A Journey

"Go on a journey from self to Self, my friend...
Such a journey transforms the earth into a mine of gold."

- Jalal-ud-Din Rumi
(Translated by Andrew Harvey from A Year of Rumi)

Салата с черен ориз

В последната една година, в търсене на нови, неопитвани и здравословни храни, в един момент стигнах до черния или императорски ориз. Когато го купих започнах да търся из кулинарните блогове рецепти с него и намерих доста интересни, но първата, която приготвих, неочаквано спечели дори моя мъж като любител на този ориз. Рецептата е съвсем простичка и е взета от опаковката на ориза, изменила съм я съвсем малко, тъй като нямах жълти и зелени чушки, нито кервиз.
Какво ни е нужно?
2 големи добр узрели домата
3 скилидки чесън(тук е според вкуса, но ние обичаме той да е повечко)
босилек - няколко листа пресен или както е при мен - сух, защото още чакам да порасне разсада
стрък пресен лук
1 червена чушка
1 чаена чаша сварен черен императорски ориз
зехтин
сол

Нарязват се доматите, чушката и лука, чесънът го минавам през пресичка и го добавям. Поръсвам обилно с босилек, добавям зехтина и разбърквам. Охлаждам в хладилника около половин час. през това време оризът се е сварил, отцеждам го и го премивам със студена вода. Прибавям го към охладените домати, посолявам и разбърквам. Ако посолите предварително, доматите ще са си пуснали сока вече - въпрос на вкус.
Чарът на тази салата е в босилека и чесъна, които смесват вкусовете си по прекрасен начин. Никога не съм си мислела, че мога да ям домати и ориз и д ми хареса, но е факт :) Не съм сигурна обаче, че с обикновен, бял ориз би се получил дори налоловина толкова добър резултат.

Мънички уточнения

Установих с огромна радост, че може да се експортират и импортират публикации от блогове! Или наистина е нова опция, или никак не съм разгледала добре опциите досега! Това прави възможно нещо, което много исках - да "взема" част от публикациите от стари ми блог и тематично да ги сложа тук, за да бъде разделението както исках. Е, вече е възможно :)

Усмихни се на ... стреса

Признавам си, че по едно време бях станала нетърпим човек. Толкова нетърпим, че чак себе си не търпях. Нали знаете за приказката как човек осъжда у другите само това, което сам притежава - мисля, че е точно така.
За радост обаче, човек може да се променя - когато го пожелае. Много от нещата, които правим, са плод на навика и не ги осъзнаваме. Сред тях е и честото ядосване - на всичко и на всички - на намръщените хора, на дупките, на това, че закъсняваме, че са ни бутнали, прередили и каквото още се сетите. Само че по този начин, негативизмът се връща при нас и се чувстваме все по-зле. Както понякога казвам на мъжа ми "Когато крешиш по този, който ти е пресякъл пътя, той не те чува, ти крещиш на себе си и на мен".
Опитай да се усмихнеш на нещо, което по принцип те дразни - например някой се заяжда за нещо на опашката пред теб, а ти нервно потропваш с крак, защото бързаш. Усмихни се. Помисли си за нещо хубаво, откъсни се от тази изнервяща ситуация, огледай се и потърси наоколо нещо, на което да се усмихнеш. Докато се усетиш, вече е дошъл твоят ред и не си натоварен емоционално. Ще се изненадаш приятно.
Желая на всички ви усмихната седмица!

Локви с аромат на липа

Обожавам това време от годината! През последните 2 лета времето се поизмени и целият май, а ето че и началото на юни, е белязан от нещо като субтропичен климат. Сутрин е хладно, по обяд пече неистово, следобяд се извива малка буря, после слънцето се усмихва пак. Хубавото на дъждовете е, че измиват улиците и оросяват балконските ми цветя.

Но най-хубавото е, че започнат ли да цъфтят липите, улиците след дъжд миришат на липов чай.
Обожавам това време на годината, откакто бях 15 годишна и бързах, шляпайки през ароматните локви, към Часовника. От онова време си запазих едни сандалки в изтъркано оранжево, защото още ми ставаха и много ги харесвах. Е, днес геройски издадоха служба, явно за последно газейки в липовите локви...