URNOT FREE

Преди време попаднах на лепенка точно като тази върху едно електоразпределително табло близо до работа.

Може би на някои от вас им е познат този знак, но за мен е съвсем нов. Зачудих се какво значи, но чак днес проверих. Явно е тип предупреждение, съкратено от YOU ARE NOT FREE(нали знаете как на английски понякога съкращават цели думи до една буква). Сега си давам сметка, че има логика, тъй като на фасадата на къщата, до която е таблото, има поставени камери. А ето и каква е една от другите картинки на URNOT FREE:

7 billion

С течение на годините осъзнах каква късметлийка съм. Малко по малко започнах да бъда благодарна за нещата, които имах за даденост - дом, храна, семейство... Не ми се е налагало да пресмятам стотинките за хляб. Знам, че това обаче е ежедневие за много хора - и у нас, и по целия свят. Не знам как точно помагам с това споделяне, но дори и минутката размисъл, която би пробудило е крачка към по-добро. Моята стъпка е, че престанах да изхвърлям храна. Гледам да купуваме само необходимото в момента, за готвенето. И ако все пак изостане сготвено или продукт, преди да стане негодно за консумация, оставям го в кутия там, където може да го вземе някой истински гладен. Надявам се да започне да функционира и тук банка за храна, защото истината е, че се произвежда и зарежда повече, отколкото се консумира. И въпреки това, гладни хора има навсякъде. Светът е несправедливо устроен или по-скоро несправедливо ръководен и воден от големи интереси. Не можем да променим всичко с магическа пръчица. Но можем да променим мисленето си, а оттам започва всичко. Така вярвам...

Преди да...

Отскоро ползвам приложението Stumble upon, което се интегрира в уеб браузъра и чрез натискане на бутон предлага различни тематично ориентирани сайтове, след като веднъж вече си избрал от списък с интересни за самия теб неща. От време на време чрез този бутон попадам на наистина много интересни места.

Това линк
към проект, озаглавен "Before I die". С тебешир всеки минувач може да попълни на мястото на многоточието какво иска да е направил преди да умре.
Някак е вдъхновяващо. Кара те да се замислиш за истински важните за теб неща.

A Journey

"Go on a journey from self to Self, my friend...
Such a journey transforms the earth into a mine of gold."

- Jalal-ud-Din Rumi
(Translated by Andrew Harvey from A Year of Rumi)

Усмихни се на ... стреса

Признавам си, че по едно време бях станала нетърпим човек. Толкова нетърпим, че чак себе си не търпях. Нали знаете за приказката как човек осъжда у другите само това, което сам притежава - мисля, че е точно така.
За радост обаче, човек може да се променя - когато го пожелае. Много от нещата, които правим, са плод на навика и не ги осъзнаваме. Сред тях е и честото ядосване - на всичко и на всички - на намръщените хора, на дупките, на това, че закъсняваме, че са ни бутнали, прередили и каквото още се сетите. Само че по този начин, негативизмът се връща при нас и се чувстваме все по-зле. Както понякога казвам на мъжа ми "Когато крешиш по този, който ти е пресякъл пътя, той не те чува, ти крещиш на себе си и на мен".
Опитай да се усмихнеш на нещо, което по принцип те дразни - например някой се заяжда за нещо на опашката пред теб, а ти нервно потропваш с крак, защото бързаш. Усмихни се. Помисли си за нещо хубаво, откъсни се от тази изнервяща ситуация, огледай се и потърси наоколо нещо, на което да се усмихнеш. Докато се усетиш, вече е дошъл твоят ред и не си натоварен емоционално. Ще се изненадаш приятно.
Желая на всички ви усмихната седмица!

1 май

По повод днешния празник на труда, искам да споделя с вас това клипче за съвременното робство.

Извинявам се на хората, които посещават блога ми само заради картичките. Но този блог започна другояче и наистина от доста време мисля да разделя нещата, т.е да направя втори блог, или пък просто да оставя качването на картички някъде настрани. Още не съм решила, както и да е.
Благодаря на всички вас, които ще изгледате това. Благодаря и на г-жа Варамезова - моята учителка по рисуване - чрез която стигнах до него.
Желая ви чудесна седмица!
А ето тук и версията, в коята можете да си изберете субтитри на език по желание, включително и български. Благодаря на Стела, която ми прати този линк
СЪС СУБТИТРИ

Action "Smile" ♥Акция Усмивка

Good news/Добри новини :)

I've been thinking if I should write this publication all evening long.
It's not just about Gabi.
It's also for all other children, young people and adults that fight this terrible disease - cancer.
But this is also about HOPE.
This is what brought me to write these rows:
Today, leaving work place, busy with my own problems, I was about to visit some place of mine. Running through the center square, now under construction, I heard a child's voices screaming over and over again "Let's save Gabi" in front of the City court. I turned back there - the town square was full of children! 8, 9, 10 years old children! They were carrying posters and they didn't stop asking us all to save Gabi. 3 little girls stopped me explaining who is Gabi and what she suffered. They asked me to join their campaign for donations that will help saving her. They carried self made paper donation box. As a sign for my donation they gave me this sign - "Action Smile"♥(picture bellow)
It may seem a small one, but do you know how powerful it is!
Next 15 minutes I couldn't stop crying. Just walked down the streets and cried. I reached my destination, then came back again, and children still walked the streets and screamed "Let's save Gabi!".
I'm filled both with PAIN and HOPE.
Gabi lives in my lovely city and she is very ill - she sufferers cancer for almost three years and she's only four years old. And this campaign, bigger than almost every protest I've ever saw in this town, is organized by Gabi's sister classmates. This is organized by kids!
I can't pass to you everything I feel. I just can share Gabi's website, made and hosted for free. If you want to help, please donate. Gabi needs a real expensive treatment abroad.
Together we are strong.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥
Цяла вечер мислих, дали да напиша тази публикация.
Тя не е само за Габи.
Тя е и за всички други деца, младежи и възрастни, които се борят с коварната болест - рака - във всичките й форми.
Но тя е и за Надеждата.
Нещото, което ме накара да напиша тези редове, е следното:
Днес, на излизане от работа, заета със собствените си проблеми, се бях запътила към едно определено място. Минавайки през разкопания ни център, чух детски гласчета, които призоваваха отново и отново "Да спасим Габи!" пред сградата на Съда. Обърнах се натам - площадът беше пълен с деца! 8, 9, 10 годишни. Носеха плакати и не спираха и за миг да молят са спасим Габи - всички ние. Спряха ме 3 момиченца и започнаха да ми разказват за Габи. Помолиха ме да се включа в кампанията за набиране на средства. Носеха саморъчно направена картонена касичка. И като знак за моето дарение ми дадоха това:

Колко е дребничко, нали, а ако знаете каква сила има!
В следващите 15 мин не можах да спра да плача. Просто си вървях и плачех. Стигнах до местоназначението си, върнах се, а по уличките все още вървяха деца и викаха "Да спасим Габи".
Изпълнена съм едновременно с много тъга и с много надежда.
Габи живее в моя прекрасен град и е болна. А тази кампания, която по мащаб и сила надвишава почти всичко, което съм виждала в Русе, е организирана от дечицата, които учат в училището на сестричката й. Организирана е от деца!
Няма как да ви предам всичко, което чувствам. Мога просто да ви споделя сайта на Габи, който е безвъзмездно направен и хостван, а оттам вече ако някой желае може да дари.
Заедно сме силни.

Children see, children do♥Децата виждат, децата правят

Искам да споделя с вас една реклама, целяща да насочи вниманието към това, как децата изграждат себе си на принципа на подражанието и колко е важен примерът, който даваме: