сряда, 9 ноември 2011 г.

URNOT FREE

Преди време попаднах на лепенка точно като тази върху едно електоразпределително табло близо до работа.


Може би на някои от вас им е познат този знак, но за мен е съвсем нов. Зачудих се какво значи, но чак днес проверих. Явно е тип предупреждение, съкратено от YOU ARE NOT FREE(нали знаете как на английски понякога съкращават цели думи до една буква). Сега си давам сметка, че има логика, тъй като на фасадата на къщата, до която е таблото, има поставени камери. А ето и каква е една от другите картинки на URNOT FREE:



вторник, 8 ноември 2011 г.

7 billion



С течение на годините осъзнах каква късметлийка съм. Малко по малко започнах да бъда благодарна за нещата, които имах за даденост - дом, храна, семейство... Не ми се е налагало да пресмятам стотинките за хляб. Знам, че това обаче е ежедневие за много хора - и у нас, и по целия свят. Не знам как точно помагам с това споделяне, но дори и минутката размисъл, която би пробудило е крачка към по-добро. Моята стъпка е, че престанах да изхвърлям храна. Гледам да купуваме само необходимото в момента, за готвенето. И ако все пак изостане сготвено или продукт, преди да стане негодно за консумация, оставям го в кутия там, където може да го вземе някой истински гладен. Надявам се да започне да функционира и тук банка за храна, защото истината е, че се произвежда и зарежда повече, отколкото се консумира. И въпреки това, гладни хора има навсякъде. Светът е несправедливо устроен или по-скоро несправедливо ръководен и воден от големи интереси. Не можем да променим всичко с магическа пръчица. Но можем да променим мисленето си, а оттам започва всичко. Така вярвам...


понеделник, 18 юли 2011 г.

Геокешинг или нещотърсачество

Ще започна малко отдалеч.
"Пипи Дългото чорапче" е една от любимите ми детски книжки. Много добре си спомням, че освен веселите лудории на Пипи, много бях запленена и от нейното нещотърсачество. През всичките тези години много обичам да намирам разни неща - за мен те са истински съкровища и бих могла да посветя доста голям пост на тях. Просто има неща, които прибирам защото смятам, че заслужават втори живот - например малко плетено котенце, плюшен папагал, стомничка и чаша с пате. Това си ми е малка странност и аз много си я харесвам. Разбира се, това не е точно нещотърсачество, защото тези неща не съм ги търсила, по скоро сякаш те мен.
На фона на това просто не знам как толкова време не съм разбрала за геокешинга(geocaching). Става дума за глобална игра, в която се крият кешове(cache) или както аз им викам "съкровища" и с помощта на GPS и предварително зададени координати и указания за местоположението, биват намирани. Кешовете биват няколко вида - някои са микро(само с молив и тефтерче, в което се записва кой кога го е открил), други представляват пластмасови кутии, в които всеки оставя и може да си вземе нещо оставено от друг, като пак запише в тефтерчето. Самият кеш не се мести. Оставя се така добре скрит, както го намериш. Играта е много популярна на запад и е често забавление за цялото семейство, особено за децата - представете си неделна разходка и търсене на съкровище, това са толкова прекрасни емоции! Повечето кешове в България са поставени на места, които имат и някаква историческа или архитектурна стойност, така че да са и един вид образователни(моето първо съкровище намерих близо до Етъра). Това е особено интересно за чужденците - може да не ви се вярва, но има хора, които обикалят света в търсене на кешове, и посещенията в България не са изключение.
Ако с това съм ви заинтригувала, ето глобалния сайт, където можете да прочетете повече и при желание да се регистрирате като геокешър :)
А това е официалният знак на геокешинга:

понеделник, 11 юли 2011 г.

Designing the future

"Един от начините да избереш бъдещето, е като вярваш, че то е неизбежно."

Ричард Бах

сряда, 29 юни 2011 г.

Ако съдиш хората...

"Ако съдиш хората, няма да имаш време да ги обичаш."
Мисля, че го беше казала Майка Тереза.

Снощи, по време на заниманието ни с йога нидра, напълно релаксирана, осъзнах, че прекалено много съдя хората. Предимно е негласно. Често вероятно осъждам нещата, които не харесам и у себе си. Но главното е, че недоволството, което съм натрупала в годините - към всички гадни неща в нашата държава, за които можете да се сетите - сякаш съм го персонифицирала или се опитвам да разхвърля по частица от вината върху всеки отделен човек, включително и върху себе си, много върху себе си.
Безсмислено, нали? Та как мога да променя света към по-добро, ако постоянно осъждам хората, ако мисля за тях с тъмни краски?
Осъзнаването е хубаво нещо. Помага да се промениш към каквото искаш.

петък, 24 юни 2011 г.

Dear blank...

Преди време видях някъде нещо подобно, но ТУК изпълнението е по-добро, качеството на фотографиите - също. Добрият английски е предимство при четенето, заради тънкия хумор.

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Глициния

Днес попаднах на тази разкошна снимка и се размечтах.
Растението ми е бегло познато, прави арка на входа на Обредния дом и съм го виждала да пълзи по стените на още една къща в Русе. Не знаех как се казва, но след кратко търсене го намерих - глициния. Ето линк с малко повече информация. Един ден определено смятам да го завъдя!