"Пипи Дългото чорапче" е една от любимите ми детски книжки. Много добре си спомням, че освен веселите лудории на Пипи, много бях запленена и от нейното нещотърсачество. През всичките тези години много обичам да намирам разни неща - за мен те са истински съкровища и бих могла да посветя доста голям пост на тях. Просто има неща, които прибирам защото смятам, че заслужават втори живот - например малко плетено котенце, плюшен папагал, стомничка и чаша с пате. Това си ми е малка странност и аз много си я харесвам. Разбира се, това не е точно нещотърсачество, защото тези неща не съм ги търсила, по скоро сякаш те мен.
На фона на това просто не знам как толкова време не съм разбрала за геокешинга(geocaching). Става дума за глобална игра, в която се крият кешове(cache) или както аз им викам "съкровища" и с помощта на GPS и предварително зададени координати и указания за местоположението, биват намирани. Кешовете биват няколко вида - някои са микро(само с молив и тефтерче, в което се записва кой кога го е открил), други представляват пластмасови кутии, в които всеки оставя и може да си вземе нещо оставено от друг, като пак запише в тефтерчето. Самият кеш не се мести. Оставя се така добре скрит, както го намериш. Играта е много популярна на запад и е често забавление за цялото семейство, особено за децата - представете си неделна разходка и търсене на съкровище, това са толкова прекрасни емоции! Повечето кешове в България са поставени на места, които имат и някаква историческа или архитектурна стойност, така че да са и един вид образователни(моето първо съкровище намерих близо до Етъра). Това е особено интересно за чужденците - може да не ви се вярва, но има хора, които обикалят света в търсене на кешове, и посещенията в България не са изключение.
Ако с това съм ви заинтригувала, ето глобалния сайт, където можете да прочетете повече и при желание да се регистрирате като геокешър :)
А това е официалният знак на геокешинга:
