С течение на годините осъзнах каква късметлийка съм. Малко по малко започнах да бъда благодарна за нещата, които имах за даденост - дом, храна, семейство... Не ми се е налагало да пресмятам стотинките за хляб. Знам, че това обаче е ежедневие за много хора - и у нас, и по целия свят. Не знам как точно помагам с това споделяне, но дори и минутката размисъл, която би пробудило е крачка към по-добро. Моята стъпка е, че престанах да изхвърлям храна. Гледам да купуваме само необходимото в момента, за готвенето. И ако все пак изостане сготвено или продукт, преди да стане негодно за консумация, оставям го в кутия там, където може да го вземе някой истински гладен. Надявам се да започне да функционира и тук банка за храна, защото истината е, че се произвежда и зарежда повече, отколкото се консумира. И въпреки това, гладни хора има навсякъде. Светът е несправедливо устроен или по-скоро несправедливо ръководен и воден от големи интереси. Не можем да променим всичко с магическа пръчица. Но можем да променим мисленето си, а оттам започва всичко. Така вярвам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар