Салата с черен ориз

В последната една година, в търсене на нови, неопитвани и здравословни храни, в един момент стигнах до черния или императорски ориз. Когато го купих започнах да търся из кулинарните блогове рецепти с него и намерих доста интересни, но първата, която приготвих, неочаквано спечели дори моя мъж като любител на този ориз. Рецептата е съвсем простичка и е взета от опаковката на ориза, изменила съм я съвсем малко, тъй като нямах жълти и зелени чушки, нито кервиз.
Какво ни е нужно?
2 големи добр узрели домата
3 скилидки чесън(тук е според вкуса, но ние обичаме той да е повечко)
босилек - няколко листа пресен или както е при мен - сух, защото още чакам да порасне разсада
стрък пресен лук
1 червена чушка
1 чаена чаша сварен черен императорски ориз
зехтин
сол

Нарязват се доматите, чушката и лука, чесънът го минавам през пресичка и го добавям. Поръсвам обилно с босилек, добавям зехтина и разбърквам. Охлаждам в хладилника около половин час. през това време оризът се е сварил, отцеждам го и го премивам със студена вода. Прибавям го към охладените домати, посолявам и разбърквам. Ако посолите предварително, доматите ще са си пуснали сока вече - въпрос на вкус.
Чарът на тази салата е в босилека и чесъна, които смесват вкусовете си по прекрасен начин. Никога не съм си мислела, че мога да ям домати и ориз и д ми хареса, но е факт :) Не съм сигурна обаче, че с обикновен, бял ориз би се получил дори налоловина толкова добър резултат.

Мънички уточнения

Установих с огромна радост, че може да се експортират и импортират публикации от блогове! Или наистина е нова опция, или никак не съм разгледала добре опциите досега! Това прави възможно нещо, което много исках - да "взема" част от публикациите от стари ми блог и тематично да ги сложа тук, за да бъде разделението както исках. Е, вече е възможно :)

Усмихни се на ... стреса

Признавам си, че по едно време бях станала нетърпим човек. Толкова нетърпим, че чак себе си не търпях. Нали знаете за приказката как човек осъжда у другите само това, което сам притежава - мисля, че е точно така.
За радост обаче, човек може да се променя - когато го пожелае. Много от нещата, които правим, са плод на навика и не ги осъзнаваме. Сред тях е и честото ядосване - на всичко и на всички - на намръщените хора, на дупките, на това, че закъсняваме, че са ни бутнали, прередили и каквото още се сетите. Само че по този начин, негативизмът се връща при нас и се чувстваме все по-зле. Както понякога казвам на мъжа ми "Когато крешиш по този, който ти е пресякъл пътя, той не те чува, ти крещиш на себе си и на мен".
Опитай да се усмихнеш на нещо, което по принцип те дразни - например някой се заяжда за нещо на опашката пред теб, а ти нервно потропваш с крак, защото бързаш. Усмихни се. Помисли си за нещо хубаво, откъсни се от тази изнервяща ситуация, огледай се и потърси наоколо нещо, на което да се усмихнеш. Докато се усетиш, вече е дошъл твоят ред и не си натоварен емоционално. Ще се изненадаш приятно.
Желая на всички ви усмихната седмица!

Локви с аромат на липа

Обожавам това време от годината! През последните 2 лета времето се поизмени и целият май, а ето че и началото на юни, е белязан от нещо като субтропичен климат. Сутрин е хладно, по обяд пече неистово, следобяд се извива малка буря, после слънцето се усмихва пак. Хубавото на дъждовете е, че измиват улиците и оросяват балконските ми цветя.

Но най-хубавото е, че започнат ли да цъфтят липите, улиците след дъжд миришат на липов чай.
Обожавам това време на годината, откакто бях 15 годишна и бързах, шляпайки през ароматните локви, към Часовника. От онова време си запазих едни сандалки в изтъркано оранжево, защото още ми ставаха и много ги харесвах. Е, днес геройски издадоха служба, явно за последно газейки в липовите локви...

1 май

По повод днешния празник на труда, искам да споделя с вас това клипче за съвременното робство.

Извинявам се на хората, които посещават блога ми само заради картичките. Но този блог започна другояче и наистина от доста време мисля да разделя нещата, т.е да направя втори блог, или пък просто да оставя качването на картички някъде настрани. Още не съм решила, както и да е.
Благодаря на всички вас, които ще изгледате това. Благодаря и на г-жа Варамезова - моята учителка по рисуване - чрез която стигнах до него.
Желая ви чудесна седмица!
А ето тук и версията, в коята можете да си изберете субтитри на език по желание, включително и български. Благодаря на Стела, която ми прати този линк
СЪС СУБТИТРИ

Action "Smile" ♥Акция Усмивка

Good news/Добри новини :)

I've been thinking if I should write this publication all evening long.
It's not just about Gabi.
It's also for all other children, young people and adults that fight this terrible disease - cancer.
But this is also about HOPE.
This is what brought me to write these rows:
Today, leaving work place, busy with my own problems, I was about to visit some place of mine. Running through the center square, now under construction, I heard a child's voices screaming over and over again "Let's save Gabi" in front of the City court. I turned back there - the town square was full of children! 8, 9, 10 years old children! They were carrying posters and they didn't stop asking us all to save Gabi. 3 little girls stopped me explaining who is Gabi and what she suffered. They asked me to join their campaign for donations that will help saving her. They carried self made paper donation box. As a sign for my donation they gave me this sign - "Action Smile"♥(picture bellow)
It may seem a small one, but do you know how powerful it is!
Next 15 minutes I couldn't stop crying. Just walked down the streets and cried. I reached my destination, then came back again, and children still walked the streets and screamed "Let's save Gabi!".
I'm filled both with PAIN and HOPE.
Gabi lives in my lovely city and she is very ill - she sufferers cancer for almost three years and she's only four years old. And this campaign, bigger than almost every protest I've ever saw in this town, is organized by Gabi's sister classmates. This is organized by kids!
I can't pass to you everything I feel. I just can share Gabi's website, made and hosted for free. If you want to help, please donate. Gabi needs a real expensive treatment abroad.
Together we are strong.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥
Цяла вечер мислих, дали да напиша тази публикация.
Тя не е само за Габи.
Тя е и за всички други деца, младежи и възрастни, които се борят с коварната болест - рака - във всичките й форми.
Но тя е и за Надеждата.
Нещото, което ме накара да напиша тези редове, е следното:
Днес, на излизане от работа, заета със собствените си проблеми, се бях запътила към едно определено място. Минавайки през разкопания ни център, чух детски гласчета, които призоваваха отново и отново "Да спасим Габи!" пред сградата на Съда. Обърнах се натам - площадът беше пълен с деца! 8, 9, 10 годишни. Носеха плакати и не спираха и за миг да молят са спасим Габи - всички ние. Спряха ме 3 момиченца и започнаха да ми разказват за Габи. Помолиха ме да се включа в кампанията за набиране на средства. Носеха саморъчно направена картонена касичка. И като знак за моето дарение ми дадоха това:

Колко е дребничко, нали, а ако знаете каква сила има!
В следващите 15 мин не можах да спра да плача. Просто си вървях и плачех. Стигнах до местоназначението си, върнах се, а по уличките все още вървяха деца и викаха "Да спасим Габи".
Изпълнена съм едновременно с много тъга и с много надежда.
Габи живее в моя прекрасен град и е болна. А тази кампания, която по мащаб и сила надвишава почти всичко, което съм виждала в Русе, е организирана от дечицата, които учат в училището на сестричката й. Организирана е от деца!
Няма как да ви предам всичко, което чувствам. Мога просто да ви споделя сайта на Габи, който е безвъзмездно направен и хостван, а оттам вече ако някой желае може да дари.
Заедно сме силни.

Sunscreen movie

Вчера изкарах чудесна вечер, говорейки 6 часа със стар прител, с когото не бяхме се виждали отдавна. За това кратко филмче той се сети, докато говорехме: